Превратът от 19 май 1934 година

Държавният преврат в България, наречен деветнадесетомайски, е преврат извършен на 19 май 1934 година от Политическия кръг ‘Звено’ и Военния съюз в помощта на армията. В парламентарните избори през юни 1931 година  Демократичес

Държавният преврат в България, наречен деветнадесетомайски, е преврат извършен на 19 май 1934 година от Политическия кръг ‘Звено’ и Военния съюз в помощта на армията.

В парламентарните избори през юни 1931 година  Демократическия сговор  претърпява поражение и отстъпва управлението на страната на коалицията Народен блок , съставен от различни по състав и интереси политически партии. Макар че новото правителство не отменя ограничителните сговористки закони и не извършва съществени промени в заварения полицейски апарат, то е посрещнато с известна неприязън от десните сили в страната. Борбата против блоковото управление се подема от Военния съюз, Политическия кръг "Звено" и  Народното социално движение на проф, Александър Цанков.

По-активни се оказват звенарите, които се ползват и с по-голямо влияние в армията. Непосредствената подготовка на преврата започва след конгреса на Военния съюз през ноември 1933, на който се взема  решение за преврат. Заговорниците правят опит да привлекат на своя страна и някои от политическите сили като БЗНС ‘Врабча 1’,  БЗНС "Ал. Стамболийски", дори и Демократическата партия, но без успех.

Възползвайки се от настъпилите разногласия и разцепления в Народния блок през пролетта на 1934 година, на 18 срещу 19 май с. г. Военният съюз извършва държавен преврат. Според някои слухове, проф. Александър Цанков също има намерение да вземе насилствено властта при насрочения за 20 май конгрес на Народното социално движение.

Според Петър Хаджииванов, непосредствен участник в преврата, първоначалният план за провеждането му е предвиждал цар Борис III  и семейството му да бъдат избити. За тази цел е подготвена група от Вътрешната македонска революционна организация , която трябвало да бъде пропусната в двореца от офицерите от Военния съюз, охраняващи входовете към него под ръководството на подполковник Тодор Кръстев.

В последния момент решението е отменено, като самият Хаджииванов е изпратен да предаде на Кръстев заповед да не допуска никого в двореца.Според други изследователи превратът е югославски проект за ликвидирането на България. Хо­рата, с които сръбското разузнаване е най-тясно свърза­но, са някои земеделски водачи около Г.М.Димитров и Коста Тодоров, кръгът на Кимон Георгиев и Дамян Велчев , протогеровистите Лев Главинчев и Перо Шанданов и социалистът Димо Казасов.

В нощта на преврата на западната ни граница е струпана сръбска войска. Да се справят с царя, ако откаже да подпише указа за новото правителство, са натоварени Лев Главинчев и Перо Шанда­нов. Царят подписва.

Новият кабинет е сформиран от лидера на Политически кръг ‘Звено’ - Кимон Георгиев.  Той има разнороден политически състав - освен представители на ‘Звено’,  в него влизат десни земеделци и дейци на Цанковото Народно социално движение. Ключовите министерски постове са поверени на лица от Военния съюз.
Превратът е посрещнат враждебно от всички политически сили, но поради настъпилия процес на разложение в повечето от тях,  те не са в състояние да му се противопоставят. В същото време и заговорниците са лишени от широка политическа подкрепа и разчитат единствено на подкрепата от армията.

Една от първите задачи на новата власт е поставяне­то на ВМРО извън закона и издаването на задочна смърт­на присъда над Иван Михайлов. Още в първите дни на съществуването си новото правителство пристъпва към съществени преобразувания във вътрешния живот на страната: отменя Търновската конституция,  разпуска Народното събрание, забранява политическите партии, революционните организации и профсъюзите. Въвежда нова система в държавното управление: назначаване на кметовете от централната власт, образуване на държавни професионални организации, създаване на Дирекция на обществената обнова и други.

Благодарение на сръбс­ките пари, раздавани щедро от югославското посолство, набират скорост обществени движения - Българо-югославянското дружество и особено студентското дружество за приятелство между Югославия и България. В списъците на тези две дружества могат да се видят много известни имена като тези на Петър Увалиев, Живко Сталев  и много други.

В държавния архив се съхраняват покани от 1934 година  за честването на създаването на Югославската федера­ция и редом до тях - заповедта на тогавашния министър на вътрешните работи Петър Мидилев за забрана на тра­урните шествия по случай годишнината от Ньойския договор. Навсякъде в страната се провеждат лекции и сказ­ки, в които се пропагандира балканска федерация от връх Триглав до Черно море и  от Бяло море до Дунав със сто­лица Белград и интегрална Югос­лавия под династията на Караджорджевич.

Във външната политика най-значителният акт е установяването на дипломатически отношения със СССР, договор за сътрудничество с Югославия и частичното ориентиране на страната към Франция. Външните министри на Франция и Съветския Съюз Барту и Литвинов при една от своите срещи заявяват доволство­то си от случващото се в България след 19 май.

Доколкото част от звенарите и техните привърженици във Военния съюз имат републикански убеждения, това придава известна антимонархическа насоченост на извършения от тях преврат. Ето защо тяхната акция не е посрещната добре от цар Борис III. След убийството на Караджорджевич, кризата в правителството на Кимон Георгиев ста­ва очевидна. С помощта на верни офицери от Военния съюз през януари 1935 година цар Борис III налага оставката на правителството на Кимот Георгиев  и назначава на негово място нов кабинет начело с ген Петко Златев.От този момент царят става пълен разпоредител със съдбините на страната - положение, което запазва до края на своето царуване през 1943 година.

Дамян Велчев, най-амбициозният член на групата "Звено" се опитва да върне стария сценарий на преврата. С прякото участие на Дража Михайлович се сфор­мира група около него,Владимир  Заимов и  Г. М. Димит­ров, комунистическият функционер Сава Гановски и протогеровистите.

Сценарият предвижда сваляне на цар Борис III и установяване на републи­ка, управлявана от триумвират в състав: Дамян Велчев, Михаил Маджаров и Софийският митрополит Стефан.  Дамян Велчев, след няколкомесечен престой в Белград, на 2 октомври 1935 г. през нощта прекосява пешком българо-югославската граница, но там никой не го оча­ква. Уплашен от риска превратът да бъде неуспешен, Вла­димир Заимов дава разпореждане полковете да не изли­зат от казармите и сам се оттегля от акцията.

Дамян Вел­чев е посъветван да се върне обратно в Югославия, но той отказва. На другата сутрин той  е заловен и по-късно осъден на смърт, но след вернопо­даническо писмо до царя е помилван. Показанията на об­виняемите и свидетелите по време на процеса разкриват цялата схема на преврата. Това, което го няма там, го има в показанията на Дража Михайлович по време на него­вия процес през 1946 г.
Автор: Тони